Какво представлява плексита?
Плексит e възпаление на нервния сплит (плексус). Най-често срещан е брахиалният плексит. Брахиалният плексит е състояние, характеризиращо се с остра поява на болка в рамото, последвана от слабост и / или загуба на чувствителност в рамото и/или горния крайник.
Брахиалният плексус може да бъде наранен по много различни начини – от натиск, травма или прекалено голямо разтягане. Често при спортни дейности. Понякога наранявания на брахиалния сплит се случват на бебета по време на раждане.
Нараняванията на брахиалния плексус прекъсват цялата или части от връзката между гръбначния мозък и ръката, както и китката и ръката. Често нараняванията на брахиалния сплит също водят до пълна загуба на чувствителност в областта.
Тежестта на нараняване на брахиалния плексус варира в зависимост от частта на нерва, която е наранена, и степента на нараняване. При някои хора функцията и усещането се връщат към нормалното си състояние, докато други може да имат увреждания през целия живот, защото не могат да използват или усещат част от ръката си.
Степени на увреждане на брахиалния плексус (сплит)
Когато нервите се разтягат до точката на нараняване, това се нарича невропраксия. Има два основни начина за възникване на това нараняване: компресия и сцепление. При нараняване от компресия коренът на нерва на брахиалния плексус се притиска, обикновено чрез завъртане на главата. Тези видове наранявания често се усещат като пареща или ужилваща болка.
При разкъсване на брахиалния сплит, силното разтягане причинява разкъсване на нерва, частично или напълно. Това е по-сериозно нараняване от невропраксията. Разкъсванията могат да причинят слабост в рамото или ръката и дори могат да направят някои мускули неизползваеми. Тези наранявания могат да бъдат свързани и със силна болка.
В зависимост от тежестта и местоположението на разкъсването, за тези наранявания може да се назначи оперативно лечение.
Понякога, когато нервната тъкан е наранена, например по време на операция, може да се образува белег, докато нервът се опитва да се възстанови. Тази белезна тъкан се нарича неврома и може да доведе до болезнен възел на един от нервите на брахиалния сплит.
Лечението на невроми на брахиалния плексус включва хирургично отстраняване на белязаната нервна тъкан. След това хирургът или затваря нерва, или го прикрепя към друг нерв, за да предотврати образуването на друга неврома.
Наричан още синдром на Parsonage Turner, брахиалният неврит е рядко, прогресивно заболяване на нервите на брахиалния сплит. Този синдром причинява внезапна, силна болка в рамото и горната част на ръката и прогресира от болка до слабост, загуба на мускули и дори загуба на чувствителност. Този синдром обикновено засяга рамото и ръката, но може да засегне и краката и диафрагмата. Причината за брахиалния неврит е неизвестна, но може да бъде свързана с автоимунен отговор, предизвикан от инфекции, нараняване, раждане или други фактори.
Авулзия на брахиалния плексус възниква когато коренът на нерва е напълно отделен от гръбначния мозък.
Това нараняване обикновено се причинява от травма, като катастрофа с автомобил или мотоциклет. По-тежки от разкъсванията, авулзиите често причиняват силна болка. Тъй като е трудно и обикновено невъзможно коренът да се прикрепи отново към гръбначния мозък, това може да доведе до постоянна слабост, парализа и загуба на чувствителност на мястото.
Симптоми
Симптомите зависят от това къде по дължината на брахиалния сплит се появяват нараняванията и колко тежки са те. Наранявания на нерви, които се намират по-високо на гръбначния мозък, в областта на шията, засягат рамото. Ако нервите, които произлизат по-ниско в брахиалния сплит, са наранени, ръката, китката и дланта са засегнати.
Чести симптоми на наранявания на брахиалния сплит са:
- Изтръпване или загуба на усещане в ръката или дланта.
- Невъзможност за контрол на движението на рамото, китката дланта.
- Ръка, която виси отпуснато.
- Парене или силна и внезапна болка
Болката при нараняване на брахиалния плексус може да бъде лека до тежка и временна до хронична, в зависимост от вида и степента на нараняването. Например, обикновен разтегнат нерв може да боли за около седмица, но разкъсан нерв може да причини сериозна, дългосрочна болка, която може да изисква физическа терапия и евентуално операция.
Лечение на брахиален плексит
Нараняванията на брахиалния сплит не винаги се нуждаят от лечение. Някои хора, особено бебета с нараняване на брахиалния плексус при раждане, или възрастни с невропраксия, се възстановяват без никакво лечение, въпреки че може да отнеме няколко седмици или месеци, за да заздравее нараняването.
Някои упражнения могат да помогнат за заздравяването и функционирането, но по-тежките наранявания може да изискват операция. Консултацията със специалист е от съществено значение след всяко предполагаемо нараняване на брахиалния сплит.
Леките наранявания на брахиалния сплит се повлияват добре от комбинация от възможности за нехирургично лечение. Вашият лекар може да препоръча едно или всички от следните:
- Физическа терапия чрез упражнения, които могат да помогнат за възстановяване на функцията на ръцете и раменете и да подобрят обхвата на движение и гъвкавостта на схванатите мускули и стави.
- Кортикостероидни кремове или инжекции за подпомагане на овладяването на болката по време на заздравяване.
- Помощни средства като шини и компресионни ръкави.
Наранявания на брахиалния сплит, които не могат да се лекуват сами, може да изискват оперативно лечение. Нервната тъкан расте и заздравява бавно, така че може да отнеме месеци до години, за да видите резултатите от операцията на брахиалния плексус.
Операциите на брахиалния плексус трябва да се извършват в рамките на шест месеца след нараняване за най-добър шанс за възстановяване. Процедурите, които вашият хирург може да препоръча, включват:
- Възстановяване на нерв: повторно свързване на скъсан нерв.
- Невролиза: премахване на белези от увредения нерв за подобряване на функцията.
- Нервна присадка: използване на здрав нерв от друга част на тялото за свързване на два края на отделен нерв, насочвайки лечебния процес.
- Трансфер на нерв : прикрепване на по-малко важен, но все още функционален нерв към увредения нерв, създавайки рамка за нов растеж.
- Трансфери на сухожилия и мускули: преместване на по-малко важно сухожилие или мускул от една част на тялото към ръката за възстановяване на функцията.
Вашият рехабилитатор може да ви помогне да решите дали сте добър кандидат за операция.
Add comment