Рехабилитация след операция на лакът

Рехабилитация след операция на лакът, може да бъде изключително предизвикателна и след нея да е необходимо малко повече търпение, за да се възстанови функционалността на лакътя и да се върнете към своите ежедневни дейности. Рехабилитацията след операция на лакът е от съществено значение, за да се възвърне силата, гъвкавостта и стабилността на лакътя и да се предотвратят бъдещи увреждания.

Ето някои ключови аспекти на рехабилитацията след операция на лакътя:

1.Персонализиран план за рехабилитация:

За успешното възстановяване след операция на лакътя, е важно да работите с физиотерапевт или рехабилитационен специалист, който да изготви персонализиран план, съобразен със специфичните ви нужди и типа операция, която сте извършили. Този план трябва да включва различни терапии и упражнения, които ще помогнат за възстановяване на гъвкавостта, силата и координацията на лакътя.

2.Контрол на болката и възпалението:

След операция на лакътя, болката и възпалението могат да бъдат предизвикателство в процеса на възстановяване. Спазването на указанията на лекаря относно лекарствата за облекчаване на болката и прилагането на лед и компреси може да помогне за контролиране на симптомите. Физиотерапевтът ви може да ви предложи и специфични техники за облекчаване на болката и възпалението.

3.Гъвкавост и мобилност на лакътя:

Упражненията, насочени към подобряване на гъвкавостта и мобилността на лакътя, са от съществено значение. Това включва различни движения и разтягане на лакътната става, които помагат за възстановяване на пълния обхват на движение и функционалност.

4.Укрепване на мускулатурата

Упражненията, които целят укрепване на мускулите на лакътя, са важни за възстановяване на силата и стабилността на ставата. Това мже да включва упражнения с терапевтична топка, ластик или други специализирани уреди, които да насърчат развитието на мускулатурата на лакътя.

5.Координация и баланс:

Възстановяването на координацията и баланса на лакътя е важен аспект от рехабилитацията. Упражненията, насочени към подобряване на координацията и баланса, помагат за възстановяване на нормалните движения и предотвратяване на повторни травми.

6. Постепенно връщане към ежедневни и спортни дейности:

Възстановяването след операция на лакътя е процес, който изисква търпение и постепенно нарастване на активността. Вашият специалист ще ви насочи как да се върнете постепенно към ежедневните дейности и спорта, като внимателно оценява вашия напредък и адаптира рехабилитационния план според вашите нужди.

Колко време е нужно за възстановяване след операция на лакътя?

Времето за възстановяване след операция на лакътя може да варира в зависимост от различни фактори, включително:

типа на операцията
сложността на случая
физическата подготовка на пациента
състоянието на лакътя преди операцията

В общи линии, рехабилитацията може да отнеме няколко седмици до няколко месеца.

В първите няколко седмици след операцията, фокусът на рехабилитацията е върху контролиране на болката, намаляване на възпалението и запазване на движението на лакътя. След това се започва с постепенно увеличаване на физическата активност и упражненията се насочват към укрепване на мускулатурата и възстановяване на функционалността на лакътя.

Обикновено, пациентите могат да очакват значително подобрение на симптомите и функционалността на лакътя в рамките на няколко месеца. Въпреки това, пълното възстановяване може да отнеме по-дълго време, особено ако операцията е била сложна или ако има допълнителни усложнения.

Важно е да отбележим, че времето за възстановяване е индивидуално и може да се различава при всеки пациент. Решенията и прогнозите относно възстановяването се правят от специалист, който ще ви предостави точната информация, специфична за вашата ситуация и ще ви насочва през целия процес на рехабилитация.

____________________________

Имайте предвид, че статията не заменя консултацията със специалист и винаги препоръчваме такава, когато имате колебания относно дадено състояние или проблем.

Ако имате въпроси или искате да запазите час при наш специалист, можете да се свържете с нас на телефон 0884 025 333 в делнични дни от 9:00 – 18:00ч.

Адхезивен капсулит | Симптоми, Фактори, Лечение

Адхезивен капсулит, често наричан „замръзнало рамо“, е заболяване, което се характеризира с болка, скованост и намален обем на движение в областта на раменната става. Тъканта, съставена от съединителна обвивка, наречена ставна капсула, е отговорна за свързването на раменната кост с лопатката.

Ставната капсула е добре известна със своя невероятен обхват на движение и изключителна механична якост, което прави всяко разтягане или дразнене, засягащо тъканта, много болезнено и ограничава способността на индивида да движи ръката си свободно.

Етапи на адхезивния капсулит

Адхезивният капсулит може да се класифицира според три различни етапа, всеки с индивидуална продължителност спрямо пациентите.

1) Първият от трите етапа се нарича етап на „замръзване“, тъй като се характеризира с постепенно намаляване на подвижността на раменната става поради образуването на сраствания в ставната капсула. По време на този етап могат да се появят и традиционните признаци и симптоми, свързани с адхезивния капсулит, като ограничен обхват на движение, скованост и болка.Етапа на “замръзване” трае между шест седмици и девет месеца.

2) Вторият етап се нарича “замразен” етап (4-12 месеца) – в този момент обхватът на движение на човека е значително ограничен и болката се увеличава или пък обратното – намалява, но рамото ви става все по-схванато.

3) И накрая, третият и последен етап, с продължителност 6 месеца до няколко години е известен като „етап на размразяване“. По време на този етап обхватът на движение и подвижността на раменната става постепенно започват да се подобряват. Този процес на размразяване често протича бавно, като може да се възвърне частично обхвата на движение и силата.

Кои са рисковите фактори?

Пол – при жените това състояние се среща по-често
Възраст – засяга хора между 40-60 години
Диабет – засяга между 10-20% от случаите
Травми – всяка травма или операция на рамото, която изисква обездвижване (шини, гипс, ортеза) или води до обездвижване, увеличава риска от адхезивен капсулит. Това може да са разкъсвания на ротаторния маншон, фрактури на раменната лопатка, фрактури на ключицата или фрактури на горната част на ръката.

Лечение и превенция на адхезивен капсулит

Има няколко възможности за лечение за тези, които страдат от адхезивен капсулит, като лекарства, рехабилитация и инжекции.

1.Рехабилитация – лечението с помощта на рехабилитатор е насочено към редуциране на болката и подобряване на някои от движенията. Част от упражненията се фокусират към предотвратяване на срастванията и втвърдяване на рамото. Проучвания сочат, че комбинацията от мануална терапия и изготвена програма от упражнения за вкъщи подобряват ефективността на лечението за “замръзнало рамо”.

2.Лекарства – вашият лекар или физиотерапевт ще ви насочат към правилното лечение с медикаменти. За облекчаване на болката се предписват някои противовъзпалителни лекарства, хранителни добавки или обикновени обезболяващи.

3.Операция – при по-сериозни случаи на адхезивен капсулит може да се наложи хирургична намеса, за да се възстанови обхватът на движение и подвижността на раменната става. Може да изберете операция, когато никои от другите методи на лечение не помагат.

Превенцията е най-добрата форма на защита срещу адхезивен капсулит и е относително проста. Някои от най-честите мерки включват поддържане на правилна стойка на раменете, избягване на повтарящи се движения на раменете, носене на предпазна екипировка, докато спортувате, както и на упражнения за раменете, за да се намали напрежението и дразненето на раменната става.

Упражнения нестабилност в рамото

Нашите рехабилитатори от PhysioFix могат да ви помогнат с подходящата за терапия да преодолеете болките и ограниченията в рамото.

За да разберете как можем да Ви помогнем да намерите лечението, което е най-подходящо за Вашето състояние, свържете се с нас днес, като се обадите на телефон 0884 025 333 или ни пишете на physiofix21@gmail.com

Последни постове

Фрактура на китката

Подобно на изкълчването, счупването на китката често се причинява от падане. Нарича се още фрактура на китката. Нараняването включва костта и това се случва, когато една или няколко кости на китката ви се спукат или счупят. Следващото нещо, е че бъдете в гипс за 4-6 седмици. След като отстраните гипса обаче, ще установите, че ръката ви изглежда по-различно, чувствате слабост и не можете да се натоварвате като преди. Тогава какво? В този блог пост ще изложим подробно какво точно представлява фрактурата на китката, както и някои упражнения, за да започнете рехабилитацията си.

Какво е фрактура на китката?

Счупената китка, наричана още фрактура на китката, обикновено е счупване на лъчевата кост (наричана радиус), която е една от костите на предмишницата от страната на палеца.

Счупванията на китката обикновено се получават от паданe, поради естествената реакция да се опитате да прекъснете падането, протягайки ръка. Както можете да видите по-горе, по-често срещаната фрактура на китката, която се получава от така нареченото FOOSH нараняване – падане върху изпъната ръка, се нарича фрактура на Colles. При фрактурата на Smith китката е обърната навътре.

Как да разбера дали е счупена китката? Трябва ли да си направя рентгенова снимка?

Ако смятате, че може да имате счупена китка, незабавно посетете лекар, особено ако имате изтръпване, подуване или проблеми с движението на пръстите си. Забавянето на диагнозата и лечението може да доведе до лошо заздравяване, намален обхват на движение и намалена сила на захващане.

Повечето хора, които се явяват в спешното отделение с болка в китката, се насочват към образна диагностика, но само 39% от тези, които са получили травма са претърпели фрактура.

Счупената китка може да причини следните признаци и симптоми:

Силна болка, която може да се влоши при хващане, стискане или движение на ръката или китката
Подуване
Слабост
Синини
Очевидна деформация, като извита китка

Възможни усложнения

Усложненията при счупена китка са редки, но могат да включват:

Продължаваща скованост, болка или безсилие.
Сковаността или болката в засегнатата област обикновено изчезват след отстраняване на гипса или след операцията. Въпреки това, някои хора имат постоянна скованост или болки. Бъдете търпеливи с възстановяването си и се посъветвайте със специалист за упражнения, които могат да помогнат. Можете да се насочите и към рехабилитация и кинезитерапия.
Остеоартрит. Фрактури, които се простират вътре в ставата, могат да причинят артрит години по-късно. Ако китката започне да ви боли или да се подува дълго след почивка, посетете Вашия лекар за преглед.
Увреждане на нерви или кръвоносни съдове. Травмата на китката може да нарани съседен нерв или кръвоносен съд. Потърсете незабавно специалист, ако имате изтръпване или проблеми с кръвообращението.

Лечение

Важно е да лекувате счупената китка възможно най-скоро. В противен случай костите може да не зараснат в правилно положение, което може да повлияе на способността ви да извършвате ежедневни дейности. Ранното лечение също ще помогне за минимизиране на болката и сковаността.

Ако счупените краища на костта не са подравнени правилно, може да има празнини между парчетата кост или те да се припокриват. Вашият лекар ще трябва да постави костта обратно в правилната позиция – процедура, известна като редукция. В зависимост от количеството болка и подуване, които имате, може да се нуждаете от локална или обща анестезия преди тази процедура.

От значение е да раздвижвате пръстите си редовно, докато фрактурата заздравява, за да ги предпазите от скованост. Ако пушите, имайте предвид че пушенето може да забави заздравяването на костите.

Упражнения за хват и обхват на движение

Ако имате средна неусложнена фрактура на китката, плавното въвеждане на набор от упражнения за движение във всяка посока е точно това, от което вашата китка се нуждае. Това са примерни упражнения, които можете да опитате.

Разбира се, имайте предвид, че статията ни НЕ заменя консултацията със специалист, затова ние винаги я препоръчваме.

Ако искате да се свържете с нас, имате въпроси или искате да запазите час може да ни намерите на
ул. Севастопол 19, гр. Пловдив
тел. 0884025333

Последни постове

Плексит на раменния сплит

Какво трябва да знаете?

Брахиалният плексус е мрежа от нерви в рамото, която позволява движението и дава сензорни сигнали от гръбначния мозък към ръцете и дланите.
Нараняванията на брахиалния сплит обикновено произтичат от травма на шията и могат да причинят болка, слабост и изтръпване на ръката.
Нараняванията на брахиалния плексус често заздравяват добре, ако не са тежки. Много хора с леки наранявания на брахиалния сплит възстановяват 90%-100% от нормалната функция на ръцете си.
При по-тежки наранявания на брахиалния сплит често е необходима операция за възстановяване на функцията.
Ако сте имали нараняване в областта на врата или рамото и не можете да усетите или движите ръката или рамото си, трябва да се консултирате с вашия лекар, за да разберете какво причинява симптомите ви.

Какво представлява плексита?

Плексит e възпаление на нервния сплит (плексус). Най-често срещан е брахиалният плексит. Брахиалният плексит е състояние, характеризиращо се с остра поява на болка в рамото, последвана от слабост и / или загуба на чувствителност в рамото и/или горния крайник.

Брахиалният плексус може да бъде наранен по много различни начини – от натиск, травма или прекалено голямо разтягане. Често при спортни дейности. Понякога наранявания на брахиалния сплит се случват на бебета по време на раждане.

Нараняванията на брахиалния плексус прекъсват цялата или части от връзката между гръбначния мозък и ръката, както и китката и ръката. Често нараняванията на брахиалния сплит също водят до пълна загуба на чувствителност в областта.

Тежестта на нараняване на брахиалния плексус варира в зависимост от частта на нерва, която е наранена, и степента на нараняване. При някои хора функцията и усещането се връщат към нормалното си състояние, докато други може да имат увреждания през целия живот, защото не могат да използват или усещат част от ръката си.

Степени на увреждане на брахиалния плексус (сплит)

Невропраксия

Когато нервите се разтягат до точката на нараняване, това се нарича невропраксия. Има два основни начина за възникване на това нараняване: компресия и сцепление. При нараняване от компресия коренът на нерва на брахиалния плексус се притиска, обикновено чрез завъртане на главата. Тези видове наранявания често се усещат като пареща или ужилваща болка.

Руптура (разкъсване)

При разкъсване на брахиалния сплит, силното разтягане причинява разкъсване на нерва, частично или напълно. Това е по-сериозно нараняване от невропраксията. Разкъсванията могат да причинят слабост в рамото или ръката и дори могат да направят някои мускули неизползваеми. Тези наранявания могат да бъдат свързани и със силна болка.

В зависимост от тежестта и местоположението на разкъсването, за тези наранявания може да се назначи оперативно лечение.

Неврома

Понякога, когато нервната тъкан е наранена, например по време на операция, може да се образува белег, докато нервът се опитва да се възстанови. Тази белезна тъкан се нарича неврома и може да доведе до болезнен възел на един от нервите на брахиалния сплит.

Лечението на невроми на брахиалния плексус включва хирургично отстраняване на белязаната нервна тъкан. След това хирургът или затваря нерва, или го прикрепя към друг нерв, за да предотврати образуването на друга неврома.

Брахиален неврит

Наричан още синдром на Parsonage Turner, брахиалният неврит е рядко, прогресивно заболяване на нервите на брахиалния сплит. Този синдром причинява внезапна, силна болка в рамото и горната част на ръката и прогресира от болка до слабост, загуба на мускули и дори загуба на чувствителност. Този синдром обикновено засяга рамото и ръката, но може да засегне и краката и диафрагмата. Причината за брахиалния неврит е неизвестна, но може да бъде свързана с автоимунен отговор, предизвикан от инфекции, нараняване, раждане или други фактори.

Авулзия

Авулзия на брахиалния плексус възниква когато коренът на нерва е напълно отделен от гръбначния мозък.

Това нараняване обикновено се причинява от травма, като катастрофа с автомобил или мотоциклет. По-тежки от разкъсванията, авулзиите често причиняват силна болка. Тъй като е трудно и обикновено невъзможно коренът да се прикрепи отново към гръбначния мозък, това може да доведе до постоянна слабост, парализа и загуба на чувствителност на мястото.

Симптоми

Симптомите зависят от това къде по дължината на брахиалния сплит се появяват нараняванията и колко тежки са те. Наранявания на нерви, които се намират по-високо на гръбначния мозък, в областта на шията, засягат рамото. Ако нервите, които произлизат по-ниско в брахиалния сплит, са наранени, ръката, китката и дланта са засегнати.

Чести симптоми на наранявания на брахиалния сплит са:

Изтръпване или загуба на усещане в ръката или дланта.
Невъзможност за контрол на движението на рамото, китката дланта.
Ръка, която виси отпуснато.
Парене или силна и внезапна болка

Болката при нараняване на брахиалния плексус може да бъде лека до тежка и временна до хронична, в зависимост от вида и степента на нараняването. Например, обикновен разтегнат нерв може да боли за около седмица, но разкъсан нерв може да причини сериозна, дългосрочна болка, която може да изисква физическа терапия и евентуално операция.

Лечение на брахиален плексит

Може ли нараняване на брахиалния плексус да се излекува от само себе си?

Нараняванията на брахиалния сплит не винаги се нуждаят от лечение. Някои хора, особено бебета с нараняване на брахиалния плексус при раждане, или възрастни с невропраксия, се възстановяват без никакво лечение, въпреки че може да отнеме няколко седмици или месеци, за да заздравее нараняването.

Някои упражнения могат да помогнат за заздравяването и функционирането, но по-тежките наранявания може да изискват операция. Консултацията със специалист е от съществено значение след всяко предполагаемо нараняване на брахиалния сплит.

Нехирургично лечение

Леките наранявания на брахиалния сплит се повлияват добре от комбинация от възможности за нехирургично лечение. Вашият лекар може да препоръча едно или всички от следните:

Физическа терапия чрез упражнения, които могат да помогнат за възстановяване на функцията на ръцете и раменете и да подобрят обхвата на движение и гъвкавостта на схванатите мускули и стави.
Кортикостероидни кремове или инжекции за подпомагане на овладяването на болката по време на заздравяване.
Помощни средства като шини и компресионни ръкави.

Хирургично лечение

Наранявания на брахиалния сплит, които не могат да се лекуват сами, може да изискват оперативно лечение. Нервната тъкан расте и заздравява бавно, така че може да отнеме месеци до години, за да видите резултатите от операцията на брахиалния плексус.

Операциите на брахиалния плексус трябва да се извършват в рамките на шест месеца след нараняване за най-добър шанс за възстановяване. Процедурите, които вашият хирург може да препоръча, включват:

Възстановяване на нерв: повторно свързване на скъсан нерв.
Невролиза: премахване на белези от увредения нерв за подобряване на функцията.
Нервна присадка: използване на здрав нерв от друга част на тялото за свързване на два края на отделен нерв, насочвайки лечебния процес.
Трансфер на нерв : прикрепване на по-малко важен, но все още функционален нерв към увредения нерв, създавайки рамка за нов растеж.
Трансфери на сухожилия и мускули: преместване на по-малко важно сухожилие или мускул от една част на тялото към ръката за възстановяване на функцията.

Вашият рехабилитатор може да ви помогне да решите дали сте добър кандидат за операция.

Последни постове

Синдром на карпалния тунел

Синдромът на карпалния тунел се получава когато има притискане на медианен нерв в ръката. Медианният нерв се намира в дланта на ръката ви (наричан още карпален тунел) и осигурява способността за усещане на палеца, показалеца, дългия пръст и част от безименния пръст. Той доставя импулса на мускула, отиващ към палеца.

Притискането на нерва може да доведе до изтръпване, слабост отстрани на ръката близо до палеца. Синдромът на карпалния тунел може да се появи в едната или двете ви ръце.

Какво причинява синдрома на карпалния тунел?

Най-честата причина за това възпаление е основно медицинско състояние, което причинява подуване на китката и понякога възпрепятства притока на кръв. Някои от най-честите състояния, свързани със синдрома на карпалния тунел, са:

диабет
дисфункция на щитовидната жлеза
задържане на течности от бременност или менопауза
високо кръвно налягане
автоимунни заболявания като ревматоиден артрит
фрактури или травми на китката

Синдромът на карпалния тунел може да се влоши, ако китката се преразтяга многократно. Повтарящите се движения на китката ви допринасят за подуване и притискане на медианния нерв. Това може да е резултат от:

неправилно позициониране на китките ви, докато използвате клавиатурата или мишката, работейки на компютър
продължително излагане на вибрации от използване на ръчни или електрически инструменти
всяко едни повтарящо се движение, което преразтяга китката ви, като например свирене на пиано или писане

Кой е изложен на риск от синдром на карпалния тунел?

Жените са три пъти по-склонни да имат синдром на карпалния тунел от мъжете. Синдромът на карпалния тунел се диагностицира най-често на възраст между 30 и 60 години.

Факторите за начина на живот, които могат да увеличат риска от синдром на карпалния тунел, включват тютюнопушене , висок прием на сол , заседнал начин на живот и висок индекс на телесна маса (ИТМ) .

Хората, заети в тези професии, може да са изложени на по-висок риск от развитие на синдром на карпалния тунел.

производство
работа на поточна линия
работа с компютър
строителни дейности

Какви са симптомите?

Симптомите обикновено се откриват по протежение на нерва. Ръката ви може често да „заспива“ и да изпускате предмети. Други симптоми включват:

изтръпване, болка в палеца и първите три пръста на ръката ви
болка и парене, които се движат нагоре по ръката
болка в китката през нощта, която пречи на съня ви
слабост в мускулите на ръката

Как се диагностицира синдромът на карпалния тунел?

Чрез комбинация от физически преглед и диагностични тестове, се прави подробна оценка на ръката, китката, рамото и шията ви, за да се провери за всякакви други причини за нервно налягане.

Китките ви ще бъдат проследени за признаци на чувствителност, подуване и всякакви деформации. Ще се тества усещането в пръстите и силата на мускулите на ръката ви.

Изследванията на нервната проводимост са диагностични тестове, които могат да измерват скоростта на проводимост на вашите нервни импулси. Ако нервният импулс е по-бавен от нормалното, докато нервът преминава в ръката, може да имате синдром на карпалния тунел.

Как се лекува синдромът на карпалния тунел?

Можете да предотвратите синдрома на карпалния тунел, като направите промени в начина на живот, които намаляват рисковите фактори за развитието му.

Лечението на състояния като диабет, високо кръвно налягане и артрит намалява риска от развитие на синдром на карпалния тунел.

Обърнете внимание на стойката на ръцете и избягвайте дейности, които преразтягат китката ви.

Каква е дългосрочната перспектива?

Ранното лечение на синдрома на карпалния тунел с рехабилитация може да доведе до значително дългосрочно подобрение и да премахне симптомите.