Адхезивен капсулит | Симптоми, Фактори, Лечение

Адхезивен капсулит, често наричан „замръзнало рамо“, е заболяване, което се характеризира с болка, скованост и намален обем на движение в областта на раменната става. Тъканта, съставена от съединителна обвивка, наречена ставна капсула, е отговорна за свързването на раменната кост с лопатката. 

Ставната капсула е добре известна със своя невероятен обхват на движение и изключителна механична якост, което прави всяко разтягане или дразнене, засягащо тъканта, много болезнено и ограничава способността на индивида да движи ръката си свободно.

Етапи на адхезивния капсулит

Адхезивният капсулит може да се класифицира според три различни етапа, всеки с индивидуална продължителност спрямо пациентите. 

1) Първият от трите етапа се нарича етап на „замръзване“, тъй като се характеризира с постепенно намаляване на подвижността на раменната става поради образуването на сраствания в ставната капсула. По време на този етап могат да се появят и традиционните признаци и симптоми, свързани с адхезивния капсулит, като ограничен обхват на движение, скованост и болка.Етапа на “замръзване” трае между шест седмици и девет месеца. 

2) Вторият етап се нарича “замразен” етап (4-12 месеца) –  в този момент обхватът на движение на човека е значително ограничен и болката се увеличава или пък обратното – намалява, но рамото ви става все по-схванато.

3) И накрая, третият и последен етап, с продължителност 6 месеца до няколко години  е известен като „етап на размразяване“. По време на този етап обхватът на движение и подвижността на раменната става постепенно започват да се подобряват. Този процес на размразяване често протича бавно, като може да се възвърне частично обхвата на движение и силата. 

Кои са рисковите фактори?

  • Пол – при жените това състояние се среща по-често 
  • Възраст – засяга хора между 40-60 години
  • Диабет – засяга между 10-20% от случаите
  • Травми – всяка травма или операция на рамото, която изисква обездвижване (шини, гипс, ортеза) или води до обездвижване, увеличава риска от адхезивен капсулит. Това може да са разкъсвания на ротаторния маншон, фрактури на раменната лопатка, фрактури на ключицата или фрактури на горната част на ръката.

Лечение и превенция на адхезивен капсулит

Има няколко възможности за лечение за тези, които страдат от адхезивен капсулит, като лекарства, рехабилитация и инжекции.

1.Рехабилитация – лечението с помощта на рехабилитатор е насочено към редуциране на болката и подобряване на някои от движенията. Част от упражненията се фокусират към предотвратяване на срастванията и втвърдяване на рамото. Проучвания сочат, че комбинацията от мануална терапия и изготвена програма от упражнения за вкъщи подобряват ефективността на лечението за “замръзнало рамо”.

2.Лекарства – вашият лекар или физиотерапевт ще ви насочат към правилното лечение с медикаменти. За облекчаване на болката се предписват някои противовъзпалителни лекарства, хранителни добавки или обикновени обезболяващи.

3.Операция – при по-сериозни случаи на адхезивен капсулит може да се наложи хирургична намеса, за да се възстанови обхватът на движение и подвижността на раменната става. Може да изберете операция, когато никои от другите методи на лечение не помагат. 

Превенцията е най-добрата форма на защита срещу адхезивен капсулит и е относително проста. Някои от най-честите мерки включват поддържане на правилна стойка на раменете, избягване на повтарящи се движения на раменете, носене на предпазна екипировка, докато спортувате, както и на упражнения за раменете, за да се намали напрежението и дразненето на раменната става.

Упражнения нестабилност в рамото

Нашите рехабилитатори от PhysioFix могат да ви помогнат с подходящата за терапия да преодолеете болките и ограниченията в рамото.

 За да разберете как можем да Ви помогнем да намерите лечението, което е най-подходящо за Вашето състояние, свържете се с нас днес, като се обадите на телефон 0884 025 333 или ни пишете на physiofix21@gmail.com

Плексит на раменния сплит

Какво трябва да знаете?

  • Брахиалният плексус е мрежа от нерви в рамото, която позволява движението и дава сензорни сигнали от гръбначния мозък към ръцете и дланите.
  • Нараняванията на брахиалния сплит обикновено произтичат от травма на шията и могат да причинят болка, слабост и изтръпване на ръката.
  • Нараняванията на брахиалния плексус често заздравяват добре, ако не са тежки. Много хора с леки наранявания на брахиалния сплит възстановяват 90%-100% от нормалната функция на ръцете си.
  • При по-тежки наранявания на брахиалния сплит често е необходима операция за възстановяване на функцията.
  • Ако сте имали нараняване в областта на врата или рамото и не можете да усетите или движите ръката или рамото си, трябва да се консултирате с вашия лекар, за да разберете какво причинява симптомите ви.

Какво представлява плексита?

Плексит e възпаление на нервния сплит (плексус). Най-често срещан е брахиалният плексит. Брахиалният плексит е състояние, характеризиращо се с остра поява на болка в рамото, последвана от слабост и / или загуба на чувствителност в рамото и/или горния крайник.

Брахиалният плексус може да бъде наранен по много различни начини – от натиск, травма или прекалено голямо разтягане. Често при спортни дейности. Понякога наранявания на брахиалния сплит се случват на бебета по време на раждане.

Нараняванията на брахиалния плексус прекъсват цялата или части от връзката между гръбначния мозък и ръката, както и китката и ръката. Често нараняванията на брахиалния сплит също водят до пълна загуба на чувствителност в областта.

Тежестта на нараняване на брахиалния плексус варира в зависимост от частта на нерва, която е наранена, и степента на нараняване. При някои хора функцията и усещането се връщат към нормалното си състояние, докато други може да имат увреждания през целия живот, защото не могат да използват или усещат част от ръката си.

Степени на увреждане на брахиалния плексус (сплит)

Когато нервите се разтягат до точката на нараняване, това се нарича невропраксия. Има два основни начина за възникване на това нараняване: компресия и сцепление. При нараняване от компресия коренът на нерва на брахиалния плексус се притиска, обикновено чрез завъртане на главата. Тези видове наранявания често се усещат като пареща или ужилваща болка.

При разкъсване на брахиалния сплит, силното разтягане причинява разкъсване на нерва, частично или напълно. Това е по-сериозно нараняване от невропраксията. Разкъсванията могат да причинят слабост в рамото или ръката и дори могат да направят някои мускули неизползваеми. Тези наранявания могат да бъдат свързани и със силна болка.

В зависимост от тежестта и местоположението на разкъсването, за тези наранявания може да се назначи оперативно лечение.

Понякога, когато нервната тъкан е наранена, например по време на операция, може да се образува белег, докато нервът се опитва да се възстанови. Тази белезна тъкан се нарича неврома и може да доведе до болезнен възел на един от нервите на брахиалния сплит.

Лечението на невроми на брахиалния плексус включва хирургично отстраняване на белязаната нервна тъкан. След това хирургът или затваря нерва, или го прикрепя към друг нерв, за да предотврати образуването на друга неврома.

Наричан още синдром на Parsonage Turner, брахиалният неврит е рядко, прогресивно заболяване на нервите на брахиалния сплит. Този синдром причинява внезапна, силна болка в рамото и горната част на ръката и прогресира от болка до слабост, загуба на мускули и дори загуба на чувствителност. Този синдром обикновено засяга рамото и ръката, но може да засегне и краката и диафрагмата. Причината за брахиалния неврит е неизвестна, но може да бъде свързана с автоимунен отговор, предизвикан от инфекции, нараняване, раждане или други фактори.

Авулзия на брахиалния плексус възниква когато коренът на нерва е напълно отделен от гръбначния мозък.

Това нараняване обикновено се причинява от травма, като катастрофа с автомобил или мотоциклет. По-тежки от разкъсванията, авулзиите често причиняват силна болка. Тъй като е трудно и обикновено невъзможно коренът да се прикрепи отново към гръбначния мозък, това може да доведе до постоянна слабост, парализа и загуба на чувствителност на мястото.

Симптоми

Симптомите зависят от това къде по дължината на брахиалния сплит се появяват нараняванията и колко тежки са те. Наранявания на нерви, които се намират по-високо на гръбначния мозък, в областта на шията, засягат рамото. Ако нервите, които произлизат по-ниско в брахиалния сплит, са наранени, ръката, китката и дланта са засегнати.

Чести симптоми на наранявания на брахиалния сплит са:

  • Изтръпване или загуба на усещане в ръката или дланта.
  • Невъзможност за контрол на движението на рамото, китката дланта.
  • Ръка, която виси отпуснато.
  • Парене или силна и внезапна болка 

Болката при нараняване на брахиалния плексус може да бъде лека до тежка и временна до хронична, в зависимост от вида и степента на нараняването. Например, обикновен разтегнат нерв може да боли за около седмица, но разкъсан нерв може да причини сериозна, дългосрочна болка, която може да изисква физическа терапия и евентуално операция.

Лечение на брахиален плексит

Нараняванията на брахиалния сплит не винаги се нуждаят от лечение. Някои хора, особено бебета с нараняване на брахиалния плексус при раждане, или възрастни с невропраксия, се възстановяват без никакво лечение, въпреки че може да отнеме няколко седмици или месеци, за да заздравее нараняването.

Някои упражнения могат да помогнат за заздравяването и функционирането, но по-тежките наранявания може да изискват операция. Консултацията със специалист е от съществено значение след всяко предполагаемо нараняване на брахиалния сплит.

Леките наранявания на брахиалния сплит се повлияват добре от комбинация от възможности за нехирургично лечение. Вашият лекар може да препоръча едно или всички от следните:

  • Физическа терапия чрез упражнения, които могат да помогнат за възстановяване на функцията на ръцете и раменете и да подобрят обхвата на движение и гъвкавостта на схванатите мускули и стави.
  • Кортикостероидни кремове или инжекции за подпомагане на овладяването на болката по време на заздравяване.
  • Помощни средства като шини и компресионни ръкави.

Наранявания на брахиалния сплит, които не могат да се лекуват сами, може да изискват оперативно лечение. Нервната тъкан расте и заздравява бавно, така че може да отнеме месеци до години, за да видите резултатите от операцията на брахиалния плексус.

Операциите на брахиалния плексус трябва да се извършват в рамките на шест месеца след нараняване за най-добър шанс за възстановяване. Процедурите, които вашият хирург може да препоръча, включват:

  • Възстановяване на нерв: повторно свързване на скъсан нерв.
  • Невролиза: премахване на белези от увредения нерв за подобряване на функцията.
  • Нервна присадка: използване на здрав нерв от друга част на тялото за свързване на два края на отделен нерв, насочвайки лечебния процес.
  • Трансфер на нерв : прикрепване на по-малко важен, но все още функционален нерв към увредения нерв, създавайки рамка за нов растеж.
  • Трансфери на сухожилия и мускули: преместване на по-малко важно сухожилие или мускул от една част на тялото към ръката за възстановяване на функцията.

Вашият рехабилитатор може да ви помогне да решите дали сте добър кандидат за операция.