Лимфедем - Какво трябва да знаем?
Лимфедем се причинява от повишено натрупване на протеиносъдържаща течност в тъканта. Лимфната течност (лимфа, лат. Lympha = бистра вода) не може напълно да бъде отстранена от увредената лимфна система и следователно се натрупва. Лимфедем може да се появи във всички части на тялото, но при повечето хора, засегнати са най-често краката и ръцете.
Боли ли лимфедемът?
В много случаи при лимфедем няма болка, но има силен оток с усещане за напрежение в засегнатите области, което често може да доведе до големи ограничения на подвижността и допълнителни усложнения.
Фактори и причини
Лимфедемите засягат както жени, така и мъже, като броят на заболелите жени е по-голям.
Най-честите причини за лимфедем се крият при предишни заболявания, като например рак на гърдата при жените. Вроденото предразположение (например твърде малко лимфни съдове) е много по-рядко.
Лимфедемът не се появява веднага след операция на лимфната система. Често това се случва години по-късно, т.е отложено във времето. Може да се случи така, че заболяването да не бъде веднага разпознато като лимфедем (стадий 0). Във времето, което минава без подходяща терапия, състоянието на лимфедема може да се промени в отрицателна посока и последващата терапия може да бъде затруднена.
Стадии на Лимфедем
Лимфедемите могат да бъдат разделени на четири стадия, в зависимост от тежестта им. Стадият определя и формата на терапия на лимфедема, която трябва да следва диагнозата, за да се противодейства на нейното разпространение или влошаване.
Стадий 0 – Латентен Стадий
– Увреждането на лимфната система е налице
– (Все още) не се вижда едема (оток)
Стадий I – спонтанно обратим стадий
– Меко подуване
– Едемът (Отокът) регресира чрез издигане
– При натиск с пръст остава видима вдлъбнатина
Стадий II – Процесът не е спонтанно обратим
– Втвърдена съединителна тъкан
– Едемът (Отокът) вече не регресира чрез издигане
– Натискане с пръст почти не е възможно повече
Стадий III – Необратим стадий
– Обемът на засегнатата част на тялото е значително увеличен
– Втвърдена кожа с промени
– Значително ограничение на подвижността на засегната част
Видове Лимфедем
Поради различните причини за възникване могат да се разграничат две основни форми на лимфедем:
- Първичен Лимфедем – Може да възникне веднага след раждането или по-късно във времето. Причините за неговата поява са:
– Вродена липса на лимфни съдове
– Прекомерно развитие или недоразвитие на лимфните съдове или възли
– Втвърдявания на лимфните възли - Вторичен Лимфедем – Среща се много по-често и винаги има предишна причина, която е засегнала или увредила лимфната система. Вторичните лимфедеми могат да възникнат във всяка част на тялото. Причините за вторичен лимфедем могат да бъдат:
– Наранявания, които увреждат лимфните съдове или възли
– Операции, при които трябва да се отстранят лимфните възли или да се прекъснат лимфните съдове (напр. операция на рак на гърдата)
– Възпаления в резултат на вируси, бактерии, гъбички и др.
– Нелекувана хронична венозна недостатъчност
– Тумори, злокачествени заболявания, радиация, инфекции, ухапвания от насекоми и др.В допълнение към първичните и вторичните форми на лимфедем могат да се развият следните смесени форми на едеми (отоци):
- Флебо-Лимфедем
Появява се почти само на краката и е резултат от флебологично заболяване, т.е заболяване на венозната система. Причините за възникване на флебо-лимфедем могат да бъдат:
– Разширени вени
– Тромбоза
Тези заболявания водят до венозната недостатъчност, която от своя страна може да се развие във флебедем. Ако отока, възникнал по този начин не се лекува, това води до претоварване на лимфната система в дългосрочен план. Тъканта се втвърдява и се развива флебо-лимфедем. - Лимфедем, свързан със затлъстяване
В напредналите стадии на патологично наднормено тегло (затлъстяване) може да се развие лимфедем. Уголемените и увеличени мастни клетки оказват натиск върху лимфната система и нарушават нейната функционалност. Лимфният транспорт и приемането на лимфата в лимфните възли са затруднени. Освен това увеличаването на мастната тъкан води до възпалителен процес около лимфните съдове, който ги уврежда. Поради това увреждане, лимфните съдове изтичат в околната тъкан.
Лечение на Лимфедем
Единствената възможност за лечение, за която е доказано, че води до подобрение или противодейства на влошаването на лимфедема е комплексната физическа деконгестивна терапия (Complex Physical Decongestive Therapy (CPDT)). Това включва ръчен (мануален) лимфен дренаж, компресионно лечение, съобразено със стадия на лимфедема, грижа за кожата и спомагащи за намаляване на отока спортове и упражнения, както и необходимата степен на инициативност от страна на пациента.
Степента на лимфедем може да бъде намалена и трайно поддържана само чрез последователна и продължителна терапия.
Оперативни методи:
– Методи за резекция
– Процедури за отвеждане
– Реконструктивни процедури
Усложнения
Ако лимфедемът изобщо не се лекува, лекува се неадекватно или неправилно, през годините могат да се развият промени в кожата, втвърдяване на тъканите и други усложнения, които могат да доведат до допълнителни проблеми.
Кожата на засегнатите от лимфедем части на тялото става суха и започва да се лющи. Тъй като протеинът не може да бъде отстранен в достатъчна степен от увредената лимфна система, той се складира в тъканта. Това може да доведе до възпаления. Образува се нова съединителна тъкан и в резултат на това отокът става още по-голям и се втвърдява (фиброза).
Тъй като при пациенти с лимфедем имунната система е нарушена в засегнатата област, организмът е по-податлив на бактериални кожни инфекции като “червен вятър” (еризипел) или кожни гъбички (микоза). Те трябва да бъдат третирани медикаментозно възможно най-бързо.
